РЕГА̀ЛИЯ ж. 1. Обикн. мн. Отличителни знаци, атрибути, символи на монархическа власт (напр. корона, скиптър, пръстен с печат и др.). Известно е, че от най-стари времена короната е символ на монаршеско достойнство и е сред задължителните владетелски регалии. ВИС, 2008, кн. 1, 79. Княз Владимир Мономах, въвел първия руски герб и регалиите на царската власт, бе поощрявал лично развитието на писмеността и изкуството сред народа. О, 1978, кн. 4-5, 14. Известно съмнение буди съкровищният характер на находката от Борово, съдържаща липсващите в Рогозен ритони, най-характерната регалия на тракийските царе. Археол., 1987, кн. 4, 8. Крал Едуард Седми не е могъл да носи колан заради кралската си регалия, включваща пояс. Кеш, 2001, бр. 9 [еа]. Императорски регалии. // Разш. Отличителни знаци, атрибути, символи на някаква (държавна, църковна или др.) власт. Гербът е една от държавните регалии. Църковни регалии.
2. Истор. В Средновековието — монополно лично право на владетел или феодал да получава доход от някаква дейност (сечене на монети, налагане на глоби, мита и др.).
— От лат. regālis, мн. regalia ‘кралски’ прeз нeм. Regalia.