РЀГЕ, мн. няма, ср. Муз. 1. Стил в музиката, възникнал в Ямайка, със специфичен синкопиран ритъм. Дисковете с песните на Яник в стил реге се продават в стотици хиляди екземпляри. Банк., 2011, бр. 33 [еа]. Макар и Боб Марли да е символът на регето .., погрешно е да се смята, че тази музика напълно се отъждествява с него. Тема, 2005, бр. 33 [еа].
2. Музикална творба в този стил. Вагонът беше без купета и скоро един млад негър със слушалки на ушите седна през три реда от него. След това започна да клати глава в такт с регето, което очевидно гърмеше в ушите му, затвори очи и се отдаде на музиката. Вл. Германов, ЧП (превод) [еа]. От музикална уредба звучеше ритмично реге.
3. Танц в ритъма на този стил музика. Той [спринтьорът] потанцува реге, а когато обявиха неговото име, изпрати въображаема въздушна стрела към многобройните зрители на стадиона. Пол., 2008, бр. 227 [еа].
4. Като неизм. прил. Който се отнася до този стил музика. Добре дошли в Ямайка! Нека припомним, че това е родното място на легендарния реге изпълнител Боб Марли. Нов., 2007, бр. 34 [еа]. Реге певец. Реге песен. Реге клуб.
— От ямайски през англ. reggae.