РЕГЕНЕРА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Възраждане, възстановяване, възобновяване; регенериране. Шишманов .. чертае задачите на българската народоука (между друго — да се дойде до „една регенерация на нашата книжнина“). М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Германската армия изиграла ключова роля в „регенерацията на германската нация“, както берлинският кореспондент на [вестник] „Пиемонт“ написал. Св. Лекова, Б (превод) [еа]. Регенерация на българския национален дух.
2. Биол. Възстановяване на отпаднали по естествен път, увредени или отстранени клетки, тъкани или органи в организма; регенериране. Корените [на растението зарастличе] съдържат 0,8-1% алантоин — вещество, което стимулира регенерацията на тъканите. Д. Станева и др., БВД [еа]. Съдържащите се в пресния мед цветен прашец, прополис, някои етерични масла притежават антимикробно действие и освен това допринасят за бързата регенерация на увредените тъкани. Леч., 2008, бр. 20 [еа]. Регенерация на чернодробната тъкан. Клетъчна регенерация. Епителна регенерация. Кожна регенерация. // Възстановяване на целия организъм от негови части; регенериране. В основата на вегетативното размножаване лежи процесът регенерация, т. е. свойството на някои организми да се възстановяват, регенерират от отделни части. ОБиол. Х кл, 1965, 63.
3. Хим. Възстановяване на вещество, участвало в химическа реакция, до първоначалния му състав; регенериране. Суровина за каталитичния крекинг могат да бъдат разнообразни нефтени фракции, от най-леките до мазута. Самият процес се характеризира с простота, сравнително евтино производство и лесна регенерация на катализатора. Н. Николов и др., ХНГ [еа].
4. Техн. Възстановяване на експлоатационните качества на използвани продукти и материали (гума, каучук, смазочно масло и др.) чрез специална обработка с цел повторна употреба; регенериране. Познати са вече много методи, посредством които старата гума се довежда в състояние, позволяващо повторната ѝ употреба като материал за направа на гумени изделия. Това превръщане се нарича регенерация. К. Раковски и др., ТГОИ, 30.
5. Техн. Използване на топлината на отделяните при горене нагрети газове за загряване на въздух или гориво.
6. Спец. Процес, при който издишаният въздух или отделената от човешкото тяло вода се улавят и се подлагат на пречистване и отстраняване на примесите чрез специална технология с цел да станат отново годни за жизнената дейност на човека. Започват да работят апаратите за регенерация на въздуха. Корабът е херметически затворен като подводница. К, 1970, кн. 9, 14.
— От лат. regeneratio ‘възраждане, възстановяване’.