РЕГЀНТКА ж. Жена регент (в 1 и 2 знач.). Стефан Урош се задоволи да изпрати в Търново един малък сръбски отряд, който върна там сестра му Ана, .., и постави [на престола] малолетния ù син Шишман ІІ. Ана стана опекунка и, следователно, регентка. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 112. Започналата през царуването на Анри ІV Бурбон .. абсолютистка политика продължава и при неговия наследник Луи ХІІІ .., който стъпва на престола едва 9-годишен и вместо когото управлява като регентка неговата майка Мария Медичи. М. Бичев, АНВ, 181. Всичко, което му е служило, нему и на любимата му дъщеря, .., после регентка на Холандия, е грижливо спастрено и запазвано. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 377. На 7 август Париж е обявен в обсадно положение, .., една прокламация на регентката и на министрите извиква народа да спаси отечеството. Ч, 1871, бр. 24, 737.


Източник: Речник на българския език (онлайн)