РЕГИСТРАТУ̀РА ж. 1. Административна служба или отдел в учреждение, болнично заведение и др., където се извършва регистрация на лица, посетители, документи и пр. Деловодствата се затварят. Гражданите не могат да правят справки, но могат да подават молби и жалби в общата регистратура на съда. Кап., 2008, бр. 1 [еа]. За удобство на гражданите и за по-голяма оперативност молбите на кандидатите за нови пенсии не се приемат в общата регистратура, а в съответните служби според вида на пенсията. ВН, 1958, бр. 2003, 2. Назначиха я в регистратурата на клиниката и по цял ден бе ангажирана с прием на болни.
2. Зала или специално отделена и оформена част от помещение, в която се намира тази служба, отдел. Новите стажант-лекари се явиха на регистратурата, вече ги чакаха, за да ги отведат по разпределение. Л. Шведова, Л (превод) [еа]. Това беше лека постройка от червени тухли .. На втория етаж един подвижен мост я свързваше със старото укрепление, оформяйки по този начин тераса пред голямата зала на съдебната регистратура. М. Благоев, Г (превод) [еа]. Радиоуредбата на летището предаде извинение за малко закъснение поради зареждане с гориво и помоли някои от пътниците да минат в регистратурата. К, 1969, кн. 5, 25. Пред регистратурата имаше много посетители.
— От нем. Registratur или рус. регистратура.