РЕГЛАМЕНТА̀ЦИЯ ж. Юрид. 1. Нормативно уреждане на дейност, отношения и под. чрез приемане, установяване на определени норми, правила, регламент, на определен ред, по който те да се извършват или протичат; регламентиране. Нормативният акт предлага необходимата регламентация за изборния процес и създава нормални условия за провеждане на вота. Нов., 2007, бр. 54 [еа]. За първи път в историята на България се пристъпва към цялостна регламентация на вътрешната търговия. Мак., 1999, бр. 24 [еа]. Интересни и актуални са развитите постановки за местното самоуправление, за ролята на селските и градските съвети и за необходимостта от регламентация на дейността им чрез специален закон. Ив. Стоянов, ИБВ [еа]. Явно проблемът не е в липсата на нормативна регламентация за частното колекционерство на антики. А в нещо не по-малко важно — в неспазването на каквито и да било изисквания в тази област. Мон., 2007, бр. 2807 [еа].
2. Съвкупност от норми, правила и под., нормативна уредба относно извършването или протичането на определена дейност. Взаимодействието между българските служби в някои моменти не е на необходимото ниво .. Причината се кореняла в недобрата нормативна регламентация и неясните задължения на ръководителите на дадено ведомство. Сега, 2002, бр. 64 [еа]. Законова регламентация.