РЕГЛАМЀНТЕН, -тна, -тно, мн. –тни, прил. Книж. Който е свързан с регламент, който се извършва според определен регламент. Родиха се инициативи за самостоятелни регламентни прегледи на самолетите, без помощта на щатния състав. НА, 1959, бр. 3426, 2. Регламентна възбрана.


Източник: Речник на българския език (онлайн)