РЀГУЛА ж. Остар. Книж. Правилник, устав. Дали правилата на ордена му [на монаха] позволяваха изобщо да седи със светска жена пред бутилка коняк? .. Ала колко горчиво трябваше да бъде за него дори това невинно удоволствие и да я гледа при съзнанието, че то противоречеше на регулите на ордена! Д. Димов, ОД, 219. Въз основа на фермана е било нужно занаятчийските ни сдружения да въвеждат писмени закони и правилници, а не както до тогава — ръководенето и направляването им да е ставало по обичай и традиция; и действително от тая дата вече се срещат написани устави, съгласителни, регули, закони и пр. Ив. Хаджийски, БДНН І, 45.

— Лат. regula ‘правило’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)