РЕГУЛАТЍВ м. Книж. Съвкупност от правила, принципи, норми, които регулират, уреждат някаква обществена или друга дейност, поведение и под. В условията на развитие на съвременната биология и медицина се появяват сериозни морални проблеми, при които традиционните морални регулативи не дават ефективни решения. В. Проданов, Б [еа]. Ръководството на Българската православна църква да бъде излъчено на основата на нейните вътрешни закони и регулативи, а не на основата на държавен закон. Н. Богомилова и др., БКМ [еа]. Правен регулатив. Нравствен регулатив. Социални регулативи.
— Нем. Regulativ.