РЕГУЛÀТОРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до регулатор (в 1 знач.). „Дали не се е повредила танкетата?“ — помисли той с безпокойство и посегна към регулаторния бутон. Ала в този момент екранът неочаквано започна да става по-светъл. В горния му край настъпи избистряне и върху очертало се ясно квадратче се появиха цифри. Л. Дилов, АЧ, 276.
РЕГУЛАТО̀РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до регулатор (във 2 и 3 знач.) и до регулация. Всяка функция в човешкия организъм, за която може да се създаде условен рефлекс, се намира безспорно под регулаторното въздействие на висшата нервна дейност — кората на главния мозък. Л. Митов и др., ВБ, 9. През периода на новороденото приспособителната способност на детето към влиянията на външната среда е слаба във връзка с недостатъчното развитие на нервната система и други регулаторни механизми. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 136. Хуморалната и нервната регулация са тясно свързани помежду си. Те образуват единната регулаторна система, в която нервната система има първостепенна роля. Анат. VІІІ кл, 131. Регулаторен държавен орган.