РЕГУЛИРО̀ВЧИЦА ж. Рядко. Жена регулировчик. На всеки кръстопът стоеше регулировчица с по едно жълто и червено флагче в ръце и даваше стегнато, с отсечени движения път на камионите, мотоциклетите и леките коли. П. Славински, ПЩ, 392. Колата спря до регулировчицата и веселото момиче им се усмихна приветливо. П. Вежинов, НС, 151.


Източник: Речник на българския език (онлайн)