РЕГУЛЯ̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Нежел. Отвл. същ. от регулярен; редовност. Коректността на данните за банковата отчетност зависи от регулярността и пълнотата на проверките. ИА, 2006, кн. З [еа]. На клиентите са гарантирани ежедневно отпътуване, регулярност, бързина, сигурност и възможност за транзит през България. Кеш, 2002, бр. 42 [еа]. Показателите, по които тече това съревнование, са добре известни — цени, качество, време и регулярност на доставките. Кап., 2008, бр. 36 [еа].

— Друга (остар.) форма: р е г у л а̀ р н о с т.


Източник: Речник на българския език (онлайн)