РЕДА̀КТОРКА ж. Жена редактор. Главната редакторка на вестник „Български глас“ пристигна специално от Атина за събитието. Нов., 2006, бр. 236 [еа]. Главната редакторка каза, че ще изпуснем отпечатването на броя. Пол., 2009, бр. 250 [еа]. От издателството се обади дежурната редакторка. Музикална редакторка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)