РЕДА̀КТОРСТВО, мн. няма, ср. 1. Редакторска дейност; редакция. През 1902 година новата партия излезе със своя орган сп. „Демократичен преглед“ под редакторството на Влайков, Ил. Георгиев и А. Страшимиров. М. Арнаудов, ЖТИ V, 100. Освен с редакторство [Пенов] се е занимавал и с другите работи на списанието — коректорство, администрация и експедиция. СбАСЕП, 161. Под редакторството на Златарски са отпечатани 14 картни листа, а останалите 6 са завършени след смъртта му от Георги Бончев. Б. Маврудчиев, СКБГ, 38. — Знаете ли нещо по-характерно от редакторството на Данаил Крапчев във в. „Пряпорец“? Кого от колегите си е ценял най-много? Цв. Трифонова, ДК [еа]. Под неговото редакторство [на Ян Мърквичка] през 1895 г. излиза първото издание за изобразителни изкуства — списание „Изкуство“. Мон., 2006, бр. 2623 [еа].

2. Длъжност на редактор. Най-много настояваше да поема това редакторство нашият добър колега Кръстьо Велянов, известен на времето публицист, редактор на в. „Устрем“. Цв. Трифонова, ДК [еа]. К. Симеонов, който наскоро бе натоварен с главното редакторство на вестника, .., дълги часове разговаря с нас за организацията, за метода на работа, за целите, които си поставя „Литературная газета“. Н. Фурнаджиев, МП, 30. След смъртта на великия революционер [Христо Ботев] редактори на вестника [„Нова България“] са други дейци, сред които Райчо Блъсков и Стефан Стамболов. Интерес представляват обстоятелствата, при които старият български просветен деец Р. И. Блъсков предал редакторството на Стамболов. Д. Иванов, СС [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)