РЕДАКЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до редакция (в 1 знач.). Направена бе само малка редакционна корекция в ал. 5 на новосъздадения конституционен член 130 „а“ за правомощията на министъра на правосъдието. Банк., 2006, бр. 13 [еа]. С такива познания по езика Фотинов ще е могъл с малки редакционни поправки да пише из френските вестници по нашите работи. Ив. Шишманов, СбНУ ХІ, 636.

2. Който е свързан с редакция (в З знач.). В Пловдив е основано преди една година списанието „Наука“, уреждано от редакционен комитет. Г. Вазов, СбЦГМГ, 202. За да има списанието повече редовни сътрудници, .., решихме да се образува и редакционен съвет от писатели, които да дават редовно свои произведения за печатане. Ал. Спасов, С, 59. В работата преводачът и редакционният екип поддържаха постоянен контакт с полските автори, за да може в българското издание да бъдат отразени всички техни предложения за вмъкване на допълнителни текстове, уточнения и др. ИА, 2005, кн. 1 [еа]. Вече петдесет години редакционната колегия на списанието [„Български език и литература“] поддържа добре обмислена и утвърдена структура, съчетавайки двете главни насоки в публикационната дейност — научнотеоретичната и практико-приложната. БЕЛ, 2008, кн. 6 [еа]. Редакционна статия. Редакционна бележка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)