РЕДА̀Ч м. Лице, работник, който реди, подрежда нещо, обикн. някаква продукция. През 1955 г. Раденко Спасов постъпи на работа в мартеновия цех като редач на кокили. РД, 1958, бр. 213, 2. В склада редачът подреждаше кашоните. Δ Редачът подрежда кутиите на рафта в хранителния магазин.


Източник: Речник на българския език (онлайн)