РЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Обикн. като сказ. опред., обикн. с отриц. Който съответства на общоприетия ред, морал, поведение. Девойката замълча. Поканата от непознат човек не ù се струваше май съвсем редна. Б. Райнов, ДВ, 165. Женитбата на Борис, прибързана и не много редна — такъв момък да се ожени за проста селянка, засегна чувствително нейното честолюбие и майчинска гордост, но тя премълча своята болка, за да не смути с нищо неговата радост. Д. Талев, И, 599. Михо не снемаше очи от гостенина и се чудеше как тъй търговец човек ще тръгне сам из планината, без дружина .. Не! Тая работа не е редна. Ив. Гайдаров, ДЧ, 43.
2. Старин. Подреден в редица, колона. Тълпите се губеха като тъмна сянка надолу — и там, зад черни стръмни канари, пееше редно шествие. Н. Райнов, КЦ, 73.
◊ Редно числително име. Грам. Числително, което посочва мястото на даден предмет или явление и пр. между други в дадена поредица, напр. първи, трети, десети.