РЕДЀНЕ ср. Отгл. същ. от редя1 и от редя се; подреждане, нареждане1. Приех писмата Ви, както и двата ръкописа на статистиката, които се одобриха и дадоха на редене за третата книжка на [списание] „Наука“. Ив. Вазов, НП, 32. Момчетата показват много по-високи резултати по аритметика, решаване на словесни задачи, строене с конструктори и редене на фигурални мозайки, като овладяват всичко това по-рано от момичетата. К. Великова-Дарева, ВВК (превод) [еа]. Ремонтът на банята и реденето на плочките обаче човек не може да направи сам. Нов., 2006, бр. 115 [еа].