РЕДЀЯ, -ѐеш, мин. св. (рядко) редя̀х, прич. мин. св. деят. редя̀л, -а, -о, мн. редѐли, несв., непрех. 1. Ставам по-рядък, по-малко плътен, гъст, увеличава се разстоянието, пространството между съставните ми части, елементи; оредявам. Острата му, гарванова коса, .. е почнала да редее. В. Пламенов, ГШ, 34. В тоя ден Костадин стана рано и слезе на двора. Реката шумеше зад пристройката, мракът редееше. Ем. Станев, ИК ІІІ, 194. Развиделява се. .. Редей дъждът. / През тъканта му изтъняла, сива / поле до хоризонта се открива. Бл. Димитрова, Л, 142. Гората редее.
2. Само мн. За отделни предмети или части, елементи на нещо цяло — увеличава се разстоянието, пространството помежду ни, срещаме се по-рядко. Най-после, когато слънцето вече клонеше към залез, дърветата почнаха да редеят и пред нас се откриха покрити с трева склонове на планина. К, 1968, кн. 7, 13. Наближавахме града и светлинките редееха.
3. Обикн. мн. и З л. ед. За хора, предмети — ставаме все по-малко, намаляваме по брой, количество някъде. Все повече редееха хората около нас. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 323. — Моля, разпръснете се. Престъпникът е обезвреден. Мърморещата тълпа започна да редее. Св. Златарев, БФ, 328. Не след дълго Народната банка издаде банкноти от по десет и от пет лева сребро, а сребърните петолевки почнаха да редеят. Г. Каназирски-Верин, СПГ [еа]. Четата редее. Бият се бойците. / Кръстът на България загива тук. В. Марковски, ПЗ, 343.
4. Само мн. и З л. ед. За еднакви, еднородни действия, събития, прояви и под. — започваме да ставаме, да се осъществяваме, да се извършваме по-нарядко, през по-големи интервали от време. Стенанията на болния редееха.