РЕДИНА̀ ж. Диал. Рядка, оредяла гора. За разлика от полските кооперативи и пейзажът, и околността са си предишните — попилени по горските редини планински нивици и градини, силом вместени в теснината на поречието. Н. Хайтов, ПП, 156. Всички останали храсти са разпространени поединично, на по-малки или по-големи групи, петна и ивици по поляните и редините. М. Тошков и др., НР ІІ, 180.