РЕДЍЧКА ж. Умал. от редица (в 1 знач.). Каруцата беше минала оттук преди няколко минути. Не се виждаше обаче нищо, защото посоката, в която беше тръгнала, се закриваше от редичка редки храсти. М. Нейкова, ПО VІ (превод) [еа]. Четирите войничета стояха в редичка. М. Халачева, ДС (превод) [еа]. Веднъж в годината пингвините зарязват защитата на океана и в редичка по един се отправят на дълго и опасно пътешествие. Мон., 2006, бр. 2471 [еа].