РЕДКОЗЪ̀Б, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който има зъби, разположени на известно разстояние един от друг, нарядко. Черните миши очи, .., заиграха нервно, широката редкозъба уста се разтвори от изненада. Н. Николов, ЧБД [еа]. Редкозъба старица.
2. Като същ. редкозъб (редкозъбия<т>) м., редкозъба<та> ж., мн. редкозъби<те>. Човек или животно със зъби, разположени на известно разстояние един от друг, нарядко. За редкозъбите естествениците мислят, че живеят малко. Кл. Иванова и др., ТС [еа].