РЕДКОЛЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има нарядко разположени листа. По сухата равнина в подножието на планината те неусетно изминаха оставащите дванайсет километра до каменната верига, обрасла със стари редколисти дървета, които почти не правеха сянка. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. // За цвете — който е с редки листчета на венчето. Момичето направи букет от редколисти цветя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)