РЀДНИК, мн. -ци, м. Воен. 1. Само ед. Най-нисък чин в армията. — Как се казваш, войник? — попита той. — Редник Златан Костов Златанов, другарю полковник, — отвърна ясно войникът. П. Вежинов, ВР, 61. Редник Деспотов, мерач на лека картечница, не е правилно положението за стрелба. НА, 1958, бр. 3196, 2.
2. Лице с такъв чин в армията. И понеже тая чест бе се паднала на моята рота, реших, вместо да се занимавам само с разпоредби, да поведа сам едната група лично, като редник, да взема участие в нападението. Д. Калфов, Избр. разк., 292.
3. Прен. Разг. Обикновен, редови деец, който не заема ръководна служба. Той [Макс] трябваше да се чувства между тях [работниците], а не отделно от тях, да работи като редник, а не да очаква команден пост в стачката. Д. Димов, Т, 247. Във фирмата съм все още редник.