РЕДОВЍ, -а̀, -о̀, мн. -ѝ, прил. 1. Който не се отличава с високо обществено или служебно положение, не заема ръководна длъжност, не изпълнява ръководни функции; обикновен. Бихте ли останали да работите в „Света Екатерина“ като редови лекар? Мон., 2005, бр. 2390 [еа]. Критериите за почтеност, професионализъм, етичност и морал на председателя на партията и на редовия член трябва да бъдат различни. Дем., 2001, бр. 211 [еа]. Позицията в средата между големите началници и редовите изпълнители е една от най-неизгодните и най-трудните, единодушни са експертите. Кап., 2009, бр. 2 [еа]. Президент, армия и полиция са основните опори на редовия гражданин. Кеш, 2002, бр. 47 [еа].
2. Воен. Който служи като обикновен редник, който е без звание. А все пак, за да се види размахът на това въстание, .., трябва да се разпитат редови бойци, тези истински верни и корави синове на славния героичен свободолюбив словашки народ. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 257. Ще ходят [доброволците] на обучение, но то няма да е постоянно, както при редовите запасняци. Нов., 2007, бр. 272 [еа]. Редови войник.