РЕДУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от редувам и от редувам се. Учениците на Сократ смятали формата на беседа — редуване на въпроси и отговори — за характерна особеност на метода на своя учител, която го отличавала от софистите. Г. Михайлов, ИАЛ (превод) [еа]. Отделни моменти в „Кървава песен“ са разработени .., с изкусно редуване на чисто епични и на чисто лирични елементи. Г. Веселинов и др., Лит. ХІ кл, 63. Добре е [детето] да се научи още от детските години на един правилен дневен режим — да има редуване на труд, но и на почивка, спорт. Дем., 2001, бр. 203 [еа].
2. Езикозн. Взаимна замяна на звукове в границите на една и съща морфема в различни думи или словоформи. Различавали са се [в старобългарския език] два вида редуване — количествено и качествено. При първото сме имали редуване на различни по своето количество гласни (дълги, кратки, редуцирани), а при второто само на качествено различни гласни. К. Мирчев, СБ [еа]. Фонетичните промени в тези форми — .., озвучаването на съгласна пред гласна, редуването на гласната в корена — не биха могли да бъдат обяснени като получени по регулярен път. Ж. Колева-Златева, ЛД, 91.
◊ Редуване на посевите. Сел.-стоп. Последователно посяване на различни земеделски култури на определена територия; сеитбообращение. Дребните стопани почти не съблюдават принципа на редуване на посевите. Е. Пипилева, ЕМ (превод) [еа].