РЕДУ̀КТОР м. 1. Техн. Механизъм, предназначен да намалява броя на оборотите, скоростта на въртене, предавано от един вал на друг, чрез свързване на зъбни колела с по-малък и с по-голям диаметър, използван в транспортни, строителни и др. видове машини и устройства. Редукторът е механизъм, който се поставя между електромотора и машината със задачата да намали значително броя на оборотите на машината в сравнение с броя на оборотите на електромотора. Ст. Младенов и др., ОТК, 169-170. Оборотите на бъркачката .. са намалени на 50-60 в минута чрез специален редуктор. М. Дуковски и др., СМ, 184-185. Един зъбен редуктор се състои от няколко сцепени зъбни двойки. М. Константинов, ТММ, 444. Намаляването на оборотите на винта [на кораба] изисква .. наличност на редуктор. Й. Прашинков, ТК, 382. Завод за редуктори.
2. Техн. Устройство за намаляване на налягането на сгъстени газове или течности, съхранявани в съдове или инсталации под високо налягане, за да бъдат подготвени за използване при нормално налягане. Забеляза блясъка на някакъв металически предмет. Беше алуминиев редуктор на кислороден апарат. К, 1966, кн. 10 [еа]. Втечненият газ се подава от бутилката до цилиндъра на двигателя чрез филтър, редуктор и смесител.
3. Хим. Вещество, химически елемент, притежаващ свойството да образува химически съединения с кислорода, включително и като го отнема от други съединения; откислител. Противоп. окислител. За да стане окисляване, трябва да има вещество, което .. да се окислява (редуктор). М. Кожухаров и др., АХ, 113. Веществата, които се окисляват, се наричат редуктори, а веществата, които се редуцират — окислители. Хим. ІХ кл, 1958, 43. Под формата на кокс и въглища въглеродът е универсален редуктор и гориво в металургията. Хим. ХІ кл, 1965, 90. Водородът има химично свойство да отнема кислорода от неговите съединения и затова се нарича откислител или редуктор. Хим. VІІ кл, 1965, 54. Лесно [алуминият] отнема кислорода от металните окиси, затова се използува за редуктор при получаване на някои елементи. Хим. VІІ кл, 1950, 69.
4. Хим. Физ. Атоми или йони или вещество, химически елемент, съдържащ атоми или йони, които имат свойството при химически взаимодействия да отдават електрони. Веществата, които отдават електрони, се наричат редуктори. Хим. ІХ кл, 1965, 41. Названието редуктор носят атомите или йоните, които отдават електрони, а също и веществата, съдържащи такива атоми или йони. Н. Пенчев и др., КАХ, 34. Металите са редуктори, защото при химичните реакции отдават валентните си електрони и се превръщат в положителни йони. Хим. ІХ кл, 1965, 95.
5. Спец. Козметичен препарат за намаляване и премахване на бръчки и стрии по кожата. Редуктор на бръчки.
— Лат. reduktor ‘който връща обратно’.