РЕДУКЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до редукция (в 1, З и 4 знач.). Редукционните клапани служат за понижение на налягането и за поддържане на пониженото налягане в определени граници. Д. Вълков, Х, 120. При редукционното топене преобладаващ процес е редукцията на металните окиси. Ц. Цветков, М, 188. Проявяването на фотоматериалите е редукционен процес. Осветените кристалчета сребърен бромид в емулсията се редуцират чрез проявителя в сребро. П. Бърнев, П (превод), 55. Отдаването на електрони е окислителен процес, приемането — редукционен. Хим. ХІ кл, 1965, 77. Биологичното значение на редукционното деление е ясно — липсващите хромозоми трябва да бъдат попълнени с хромозомите на сперматозоида. НТМ, 1967, кн. 9, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)