РЕДУКЦИОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Научен подход за обясняване или представяне същността на сложни явления или системи чрез моделиране с използване на по-прости понятия от по-ниско равнище и с по-достъпни за анализ компоненти; редукция. Редукционизмът е „изследователска стратегия, използвана, за да се намерят точките на проникване в иначе непроницаемо сложни системи. Разгледай отделно, раздроби на части, опрости, моделирай.“ СФ, 2003, кн. 1 [еа]. Редукционизмът се дължи на амбициите на утопията изцяло да подчини живота, да обхване всички негови страни без изключение. Н. Димитрова, СУ [еа]. Имало е време, когато се е смятало, че науката никога няма да се докосне до мистерията на живота, Отговаряли, че това е вулгарен материализъм, научен редукционизъм и така нататък. Кап., 2005, бр. 49 [еа]. Биологически редукционизъм. Психологически редукционизъм.
— От нeм. Reduktionismus или рус. рeдукционизм.