РЕДУНДА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Езикозн. Който представлява излишно повторение на думи или изрази, мисли, идеи и под. Металингвистичните структури всъщност значат само възможност за замяна на единия израз с другия, но и двата присъстват в изречението. В този случай евфемистичната информация може да бъде квалифицирана като редундантна, чиято роля е в обяснителната функция, която има. БЕЛ, 2007, кн. 2 [еа]. Във филма действително има излишък .. Речта, езикът и културните референции изглеждат излишни, редундантни. Но това е .. търсен излишък. Култ., 2009, бр. 15 [еа]. В много случаи на общуване удвояването на определението се избягва — било поради ярката му разговорност, било поради стремеж към отстраняване на редундантните елементи и към опростяване на изказа. БЕЛ, 2003, кн. 4 [еа].
— От лат. redundans, -antis ‘изобилен’.