РЕДУНДА̀НТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Езикозн. Отвл. същ. от редундантен; повторителност, излишество. Според .. докторантка по компютърни науки .. софтуерът преглежда информациите, групира ги и „отсича“ редундантността (например повторенията и излишествата, които всяко съобщение включва, за да се осигури гарантирано довеждане на информацията до получателя). Кеш, 2002, бр. 13 [еа]. За щастие в повечето звуци има огромна редундантност (излишък, повторение), което означава, че способността да се чуе само малка част от цялостния честотен обхват може да е напълно достатъчна за разбирането. Л. Андреева, ХПП (превод) [еа]. Дали образът дублира известни информации от текста посредством явлението редундантност, или текстът добавя нова информация към образа? Култ., 2003, бр. 21 [еа].