РЕДУ̀Т м. Воен. Отбранително съоръжение на бойното поле, представляващо система от окопи, ровове, издигнат земен насип и др. заграждения, предназначено да възпира неприятелско нападение. Чрез стремителни, мълниеносни удари .. войската на умния и храбър генерал Гурко атакува турските редути. Ст. Станчев, НР, 132. Земята отвъд Брегалница мълчеше. В замаскирани окопи и редути и прикрити заслони сърбите се бяха притаили невидими и ни чакаха мълчаливо. М. Кремен, Б, 19. Художникът [В. Верешчагин] .. се упъти към окървавените редути на Плевен и Гривица, към заснежените върхове на Шипка. А. Каралийчев, С, 118. Под силния артилерийски огън българите се принудиха да напуснат предните окопи и да отстъпят чак на линията на редутите. С. Радев, ССБ І [еа]. Три деня младите дружини / как прохода бранят. / .. / Българи, орловци [войните от орловския руски полк], / кат лъвове тичат по страшний редут, / не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Ив. Вазов, Съч. І, 203. // Стесн. Укрепено високо място. Към средния редут, / където знамето се вейше пак побито / на върха — и на юг по билото извито / към ровът, дето бе високия Хъшлак / за разпореди прав застанал. Даден знак / бе по окопите. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа].
— От фр. redoute през рус. редут. — В-к Стара планина, 1876.