РЕДУ̀ШКА1 ж. Остар. и диал. Вирусна остра заразна болест, която поразява поредица от хора. Всички в сарая познаваха италианския лекар .. Често .. разменяха с него думи — за времето, за редушките. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 269. Радомир не знаеше дали редушката го е споходила или е простинал по пътя от Писаница, но болестта го мъчеше жестоко. М. Смилова, ДСВ, 154. Тая редушка нагази и Неда. Зафана и тя да кашле, па глава, па огън — и катури се, та легна .. След три-четири деня свърши. Помина се, клетата. Т. Влайков, Съч. ІІ, 286.
РЕДУ̀ШКА2 ж. Остар. Ред графични знаци в текст. Кога в края на една редушка не ся събира сичката дума, тогази ся пренося останалата част в друга редушка. Ив. Момчилов, ПСЕ, 162-163. Ний не сми могли за час време да разберем една редушка от писаното. Ч, 1875, бр. 7, 291.