РЀДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ред. И с писмата бяха много зле. Всичко на всичко досега бяха получили от Иван две малки картички с по няколко редчета, и толкова. Г. Караславов, Т, 48. Най-сантименталните автори дори скрито си поплакват .., след като никъде не са открили нито редче за себе си. Челкаш, ВС, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)