РЕДЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Поставям, слагам многобройни неща в определен ред, да заемат определено положение, обикн. с някаква цел; нареждам1, подреждам. Товарачите пъргаво подаваха тухли от човек на човек .. Един поемаше тухлите, друг ги редеше на камиона. Бл. Димитрова, ПКС, 267. Една кипра побеляла старица редеше зелки във висока каца със здрави обръчи. Д. Вълев, Ж, 106. Продавачка вади от рафтовете на щанда и реди пред клиентката разни шишенца, буркани, кутийки. П. Незнакомов, СМ, 55. Превозваха снопите и ги редяха на купни около хармана. К. Петканов, БД, 87. Дядо Стоян подрязваше някои от по-добрите пити на кошерите и редеше резените на лозови листа под една дуля. Ц. Гинчев, ГК, 26. Машината е чудо, и сее го и го [зърното] заравя, реди го все еднакво, като че брои зърната с ръка. Й. Йовков, Ж 1945, 107. Редя керемиди на покрива. Δ Редя си книгите в библиотеката. ● Обр. Долината на Крива река постепенно разкрива китни пазви и реди пред захласнатия взор плодородни лозя и градини. В. Карагьозов, Избр. пр, 106-107. Често вятърът петдесетдневец реди една след друга по няколко неплодородни години. В. Дойков, НС, 19. ● Нар.-поет. Р е д р е д я. Синя вода / венчец роси, / зелен росен — / руси коси, / ред ги редят, / ред заплитат. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 62-63. // Правя, извършвам нещо много пъти, едно след друго, обикн. с еднообразни движения или по еднакъв начин. Нашият Симо пердаши с трактора .. Цяло село се извървяло да види как върти кормилото, как реди браздите... Кр. Григоров, Н, 20. Жанката подскачаше, въртеше се ту на ляво, ту на дясно, редеше ръкойка след ръкойка и мърмореше наведен: — То работата свършване няма. Г. Караславов, СИ, 186-187. Навлязохме в малка долинка .. Там косачи редят меките откоси на чистата като свила садина. ОФ, 1950, бр. 1827, 4. По цял ден седеше .. с игла в ръка над някой нов фустан и неуморно редеше бод след бод. Д. Талев, СК, 14-15. — Де бре, върти, хайде, нане, / дълги откоси реди, / виж пред теб какво имане, / само ти юнак бъди! Елин Пелин, ПБ, 127. // Пиша думи в изречения, текст (една след друга на редове). — Даскалът удря по чина с пръчката на всяка сричка, ти подскачаш, редиш дума след дума и като сбъркаш някъде — фрас! — с пръчката. Д. Талев, ПК, 412. Чудно ми е просто, откъде намирам сили да държа перото, да пиша, да редя човешки думи. О. Василев, ЖБ, 241. И с пачето перо в дебелия тефтер / редеше ред по ред полека и в отмер / какво е станало. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 149-150. // Остар. Печат. Подготвям за печат текст като подреждам печатарски знаци на редове; набирам. По-късно ние се срещнахме или в дома на Подвързачов, или в печатницата, дето той редеше [вестник] „Оса“. К. Константинов, ППГ, 157. Редя книга.
2. Поставям дадени предмети (карти, фигури и пулове за игра и др.) в точно определен ред според правилата на някаква игра; нареждам1, подреждам. Венета .. по цял ден редеше пасианси, пушеше цигара от цигара и знаеше всичко за хороскопите. В. Пламенов, ГШ, 25. — Ако не бях преместил царицата, никога нямаше да ми я вземеш! .. Ленков бавно редеше фигурите. Дожаля му за стареца и реши да му даде тая игра. М. Грубешлиева, ПП, 243. — Седморка спатия, девятка каро, момиче купа, асо спатия — реди картите Кулешова една след друга. К, 1964, кн. 10, 22.
3. Поставям необходимите съдове с храна, прибори и др. на маса, за да я подготвя за хранене; слагам, нареждам1, подреждам. Тя [Елка] ги чакаше да им сложи вечерята .. Тя редеше софрата, навеждаше се, изправяше се, отиваше някъде и пак се връщаше. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 45. Знаеше .., че животът на бедните хора е тъжен .. Бяха тъжни очите на майка му, когато редеше софрата само с лук и клисав просеник. А. Гуляшки, Л, 256. Тази вечер ти ще редиш вечерята и ще миеш съдовете, а аз ще скучая пред телевизора. Сп. Йончев, РБ, 18. Сутринта сама [Лина] бе почистила ателието .. и на кръглата ниска масичка тя започна да реди чашите, чиниите и закуските. М. Грубешлиева, ПП, 262-263. // В съчет. с к у ф а р, ч а н т а и под. Поставям, слагам необходимите вещи, дрехи и др. в куфар, чанта или под. преди отпътуване, отиване някъде; приготвям, подреждам. Старата редеше с такава любов куфара на Толи, като че ли това не бяха дрехите и вещите на едно момче, а прикята на булка. Д. Калфов, Избр. разк., 280. На Тодор не му се стоеше вкъщи, дето жените редяха бохчата и от време на време въздишаха плачешком. Г. Караславов, Т, 55. — Ноне, след два-три деня си отиваме в града, кой ще реди сандъка? Й. Йовков, ЧКГ, 80. // В съчет. с к а р т и н и и под. названия на художествени произведения. Подреждам (картини и под.), за да ги представя в изложба. Художникът Николай Иванов реди картини в галерия „Ракурси“. С, 2004, бр. 4236 [еа].
4. Разг. В съчет. с к ъ щ а, д о м и под. Полагам грижи и поддържам в добро състояние, с установен добър ред и чистота (къща, дом). Кръстевица и Станка ходеха на оран, а Дочка оставаше в селото да си гледа децата и да реди къщата. Г. Караславов, ОХ, 362. То [момичето] трябва да знае да меси и готви, .., да реди къща и какво ли още не. В. Хинкова, ЛН, 8. И отново я възлюби Каин, защото умееше да милва и добре редеше своя дом. Н. Райнов, БЛ, 49. И зафана тя в новия си дом да реди и чисти, както си знаеше. Т. Влайков, Съч. ІІ, 95. Тя чистеше и миеше съдовете, редеше двете стаи. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 12. И нас [халата] ще погуби! — рекла втората девойка. — Но ни държи още да ѝ редим къщата. Ран Босилек, Р, 112. // Диал. Полагам грижи за някого или нещо, насочвам усилия и старание да бъде в добро състояние; грижа се, гледам. Майка ми като заболяла не могла ни да ме кърми, ни да ме реди и гледа както трябва. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 26. За детето голяма грижа има пак стрина Венковица. Изпърво тя му редеше всичко: тя ще го окъпе, тя и ще го повие. Т. Влайков, РП І, 268. Тя [нивата] ни хранеше, без нея ние бяхме изгубени. Ама я редях, виж, без оране и преглеждане не може. Г. Караславов, С, 228. Така и вътре в дворовете си всеки редеше, както го научеше даскалът. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 75. Дядо Цано ката година ни моли с неговите ливаде. Харесал ни е, че ги редим добре, та дават повечко сенце. Т. Влайков, БСК ІІ, 178. Осъмваше утром горката им майка, / .. / от гроб на гроб ходи, нарича и плаче. / .. / Гробове им черни реди и полива, / обкича с босилек и върбина. П. П. Славейков, ЕП 1907, 50.
5. Разг. Правя, организирам нещо по определен начин, като създавам ред, за да се развива, да протича добре, правилно; устройвам, уреждам, управлявам. Стоян .. искаше сега да сгодява сина си, като че ли Лазар беше някое недозряло момче, а той, баща му, редеше живота му. Д. Талев, ЖС, 339. — Досега аз бях ваш ратай, отсега ще бъда господар на себе си. Ще си редя живота, както го разбирам! Ем. Станев, ИК І и ІІ, 205. Едного върла невярна превара из село прокудила — тръгнал от връх Балкана свят да реди и прережда. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 209. Протосингелът на букурещкия отец .. редеше работите по молебена. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 506. Наше си е царството и ние ще си го редим. Ст. Чилингиров, ХНН, 88. — Чухме, царицата уж направила цар синчето си и отсега тя щяла да реди царските работи. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 219. — Ние сами не залягаме като на свое, пък и организацията ни е лоша. — Че оправете я таз организация, бре! Нали вие я редите? И. Петров, НЛ, 151. // С обстоят. поясн. Правя нещо по някакъв начин; карам. — Вие все с пранги я редите — мръщаше се дядо Величко. — Вържи му пранги, тури го в затвора .. Не е човешко това. В. Ченков, ПС, 64. — Аз .. си давам отставката от главното секретарство, елате тук, редете я, както можете... Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 542. Нашето стопанство е младо. По-рано по̀ я редяхме някак: добитък продадем, дръвца. Г. Мишев, ЕП, 140.
6. Прен. Мислено обсъждам, премислям някакви неща (случки, впечатления, намерения и др.) в определен ред; изреждам. Той започна да се интересува от политическите събития, четеше редовно вестници, редеше в паметта си всички новини от фронта. Г. Караславов, Т, 76. И той редеше в съзнанието си семействата на негови другари, на негови началници и подчинени. Кр. Кръстев, К, 181. Тя [Станка] започна да мечтае. Редеше в съзнанието си и най-дребните подробности от досегашните им срещи и си представяше как той .. я среща самичка на хармана. Г. Караславов, ОХ, 94-95. Какъв хубав живот редеше Рамзина нощя, вслушвайки се в тихото дишане на Салито! Б. Несторов, АР, 70. Стърнищата бяха подметнати, дърветата се огъваха от плод. „Каква прелест, каква свещенна красота, какво божествено плодородие!“ — редеше в ума си главните точки на новия си фейлетон редакторът. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 342. В самотните си часове той редеше смели кроежи, с които да промени отношенията им, да я привлече. М. Смилова, ДСВ, 127.
7. Прен. Говоря, изричам една след друга думи (изречения), с които съобщавам, разказвам нещо, обикн. случка, приказка, клетва и др.; нареждам1. — Не-ма да те ди-рят но-щес! — редеше думите си овчарят. — Първан отиде на се-ло. А. Страшимиров, ЕД, 70. Той гледаше луната и се вслушваше изтръпнал в думите, които непознатият изразително и разчувствувано редеше. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 709. — Светлият цар Петър повели боляринът Радомир да се представи в двореца — важно и наперено редеше царският вестоносец. М. Смилова, ДСВ, 65. Селяните забелязаха, че Пешич редеше всяка своя приказка в стихове. Г. Алексиев, ДЦ, 101. Брее, викам си на ума, какви хора, какви хора! А началникът реди ли реди: — Ние и пенсия ще се опитаме да ти извадим! Н. Хайтов, ДР, 185. Вещицата оставаше непреклонна и с изсъхнало от злина лице .. продължаваше да реди страшните си прокоби. Й. Йовков, Ж 1945, 242. Тя [родната реч] звънти, когато пея, / в радостни игри ехти; / вечер приказки на нея / баба тихо ми реди. Ран Босилек, Р, 23. // Прен. Пея, като изричам една след друга думите на песента. Сега гласът редеше тиха игрива песен: Добро ле бяла хубава, / снощи те, Добро, залюбих. К. Петканов, ЗлЗ, 31. Той още виждаше как играеха пръстите на стареца по струните, гласът му .. реди песента за изгубената свобода. Гр. Угаров, ПСЗ, 196. Човекът спокойно и дума след дума / и твърдо редил песента. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40. // Изричам думи, изрази проточено, напевно при плач над гроб или труп на мъртвец. Леля Гена и дорде носеха мрътвеца в черкова, а после и на гробищата, ще се съсипе да плаче. И като земе да реди, като земе да нарича, та сърцето ти се къса. Т. Влайков, ПСп, 1980, кн. 34, 34. Вестта за Димчовата смърт беше сковала всички .. И редяха всички задавени свидни думи за Димча. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 159. Марин поклати глава и позволи на жените да откарат убития в къщата му. Колата заскърца, заплакаха и жените .. Всяка си редеше мъката, оплакваше дните си. К. Петканов, МЗК, 230.
8. Жарг. Уреждам, уговарям, определям. — Ти луд ли си бе? Как ще му светиш маслото в офиса?.. — Няма да е в офиса, естествено. Ще му рѐдим среща. — Добре — съгласи се Володин. — Рѐдите му среща, значи? И после? Т. Балова, ЧП (превод) [еа]. редя се І. Страд. от редя. Лесно се къща събаря, но мъчно се прави и реди. Ст. Чилингиров, ХНН, 52. Там [в кръчмата] се приказваше за политика, там се редяха селските работи. Й. Йовков, ЖС, 118. Керемидите се редят отдолу нагоре. ІІ. Възвр. от редя в 4 и 5 знач. Ненко се редеше и обличаше много спретнато и гиздаво. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 22. — Я помисли: Влашко, Сърбия и Гърция — .. сами се управляват и редят. Ст. Дичев, ЗС І, 320. редя си взаим. от редя в 7 знач. „Хайде да си редим мъжката, Елен!“, подкани ме той. „Добре, но имай предвид, че съм слънчасал порядъчно“, реших да се държа свойски и аз. Зл. Златанов, ХС [еа].
РЕДЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Заемам място, положение в някакъв ред до други, с които образуваме редица; нареждам се. От двете страни на улицата се редяха пожълтели кестени. Й. Йовков, Разк. І, 175. На една страна край цялата стена се редят в шкафове дебели книги. Ив. Кирилов, Ж, 78. Повечето хора .. се редяха вече по двама, по трима, за да минат пред дъбовете и да изрекат клетвата за подчинение пред новите управители на държавата. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 23. Връх зад връх и било зад било се редяха на юг, на запад и на север от нас. А. Дончев, ВР, 103. // С предл. н а и в съчет. със същ. о п а ш к а. Заемам положение в редица пред магазин, каса, спирка и др. Женицата се беше редила няколко часа на опашка, за да си вземе билет. В. Пламенов, ПА, 14. Те заедно се редяха на опашката пред месарницата, .. допитваха се какво парче месо да вземат. О. Василев, ЖБ, 137. Липсата на топливо в тая следвоенна година беше такава, че хората от среднощ се редяха на опашки за петдесет килограма въглища. Б. Болгар, Б, 96.
2. Само мн. и З л. ед. За множество лица, превозни средства и др. — минаваме, преминаваме, идваме, вървим, движим се последователно един след друг. Самата домакиня посрещаше весела и щастлива гостенките, които се редяха една след друга. М. Грубешлиева, ПП, 26. Денят беше пазарен и сега от града към полето се редяха върволици кокетни каручки. Г. Райчев, Избр. съч. І, 85. // За множество предмети, събития, явления — следваме, явяваме се, случваме се, протичаме последователно един след друг. Дълги часове са се изнизали от заранта. Каруцата е пяла своята жаловита песничка. Редили са се завои, падини и урви. К. Константинов, ПЗ, 83. Залповете се редяха на кратки промеждутъци. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 58. Един подир друг редят се тъй дни, все кални, влажни. П. Тодоров, И І, 19. Реди се ден след ден, неделя след неделя. Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 139. Мария .. приемаше нещата така, както се редяха. Всяко нещастие и всяка радост ставаха нейна съдба. К. Петканов, ДЧ, 127.
3. Само мн. и З л. ед. Следваме един след друг, като един заема мястото на друг, обикн. в някаква дейност, работа; сменям се. Бяхме си направили ръчна мелница от два камъка, та с нея мелехме. Ние, децата, клекнали .. наоколо, се редяхме едно по едно да въртим. Кр. Григоров, ОНУ, 70. Българските царе през тази епоха са се редели на престола. Ст. Михайлов, БС, 96. В нея [песента] инструментите .. се редяха тъй, като че ли искаха да покажат кой какво може. Ст. Чилингиров, ХНН, 135-136.
◊ Редя картите. Разг. Подготвям, нагласявам нещо, някакво събитие така, че да спечеля, да получа изгода аз или някой, когото съм избрал. Кой реди картите във футбола? Паяжината на уредените мачове вече се простира от Тбилиси до Лондон. Банк., 2006, бр. 2 [еа].
— Друга (диал. и жарг.) форма: р ѐ д я.
РЕДЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Непрех. Издавам заповед, нареждане; заповядвам, нареждам2, разпореждам. Събудиха се у него старите хайдушки привички, искаше да реди, да заповядва. Й. Йовков, СтЛ, 184. — Дай му, пресече втората [орисница] — крепки крила на духът: в миналото да се връща, в бъдащето да прехвръква — над всичко възмогнат да влада и реди... П. Тодоров, И І, 2. И полека-лека стана / и той началство и захвана / по-младите пък да реди. К. Христов, ЧБ, 57.
2. Прех. Диал. Възлагам на някого да направи нещо; нареждам2. Нощя в двора ѝ се събирали дяволи и магьосници да играят хоро и да се юдят, а Стана ги редяла чия клета душа да погубят. М. Смилова, ДСВ, 105. — За пъпеши иди! / — Изтичай после за гювеча! / — Вземи! Иди! — и все реди: / — Пиши! Не искам да ти преча. М. Мишев, СбСт, 359. Сама Андреювата майка, баба Злата, / по уреда си в целий град позната, / навред и всекиго на работа реди. К. Христов, ЧБ, 418.
3. Прех. Диал. Съветвам, наставлявам, поучавам някого да бъде разумен, да постъпва правилно. — Ти, другарке, на мен не ми думаш за всичките ядове, дето ти ги прави момчето ми .. На мен ми обаждай, да си го редя дома. Л. Александрова, ИЕЩ, 128. Дядо Божин .. редеше и съветваше синовете и снахите си с отпаднал, но спокоен глас. Д. Ангелов, ЖС, 189-190. Баба Гена не оставя ни вкъщи незамазано, ни двори непречистени... Тъй реди и учи унуката си тя къщовна стопанка да я направи. П. Тодоров, И І, 73-74. редя се страд. от редя2 във 2 и З знач.