РЀЖА, -еш, мин. св. ря̀зах, несв., прех. 1. Правя нещо цяло или едро на части, на късове с определен размер или форма чрез механични движения с остър инструмент (нож, ножици, трион и др.); нарязвам. Гавазов бе запалил огъня и .. режеше домати за салатата. Й. Попов, СЛ, 75. На другия край на склада работници режеха дърва с триони. К. Петканов, В, 127. Даринка беше се навела до бюфета и режеше хляб. М. Грубешлиева, ПП, 305. Чинката .. режеше месо и мълчаливо хвърляше късчетата в голям пръстен гювеч. М. Грубешлиева, ПИУ, 27. Извади един от сервизите за кафе .., докато слугинята режеше кекса и разпечатваше кутията с бисквитите. О. Василев, ЖБ, 119. Бакалче риба режеше / и сѐ във мене гледаше, / та си пръстето поряза. Нар. пес., СбНУ XLVI, 187. Три пъти мери, веднъж режи. Послов. ● Обр. Гореше гората. Пламъците бягаха назад и като огнен сърп режеха върховете на дърветата. Ст. Загорчинов, ДП, 154. Два ястреба / с ножици режат небето. / И влакът лети! / Мостове гърмят! Д. Дамянов, ПОС, 21. // Непрех. и прех. За сечиво — остър съм, мога добре да деля, да правя нещо на части, на късове. — Както ви казах, ловците са избрали нож, който не реже. Св. Златаров и др., ПЛ (превод) [еа]. Как е речено, че брусът не реже, ама прави ножовете да режат. В. Велчев, АСГ [еа]. „Вълшебна машинка! Може всичко. Реже стъкло, теракот, гранитогрес“, провиква се млад мъж. Размахва в ръце някакъв инструмент. Тема, 2008, бр. З [еа]. // Техн. Разделям метал на части чрез използване на уред (оксижен с горелка), който развива висока температура в определена точка, при което металът се разтопява. В трите общежития са открити сейфове с пари, които полицаите се наложило да режат с оксижени. С, 2005, бр. 4642 [еа]. Работници режели метал с оксижен. Предполага се, че изхвърчала искра е подпалила мазута. Мон., 2005, бр. 2400 [еа].
2. Нарушавам целостта на нещо дълго, обикн. въже, лента, жица и под., чрез остър инструмент; прерязвам, срязвам. Въкрил .. под град от куршуми и снаряди беше се влачил по гръб и беше рязал телени мрежи. Г. Караславов, ОХ, 407. Войникът показа вързаните ръце на пленника .. Княгинята взе ножа от ръцете на войника и започна сама да реже вървите. Ст. Загорчинов, ЛСС, 90. Столичният кмет се отказа тържествено да реже лентата при официалното откриване на ул. „Митеран“ в Студентския град. ГВ, 2009, бр. 45 [еа]. Той хвана ножа по средата .. и почна да реже въжето, с което бяха стегнати ръцете на кръстоносеца. Ек. Златоустова, К (превод) [еа]. Алпинист реже въжето, на което виси партньорът му. С, 2004, бр. 4228 [еа]. В Ада [орисницата] Атрапо .. с ножиците си режеше нишката на человеческият живот. Е. Васкидович, ПП (превод), 63-64. — Бре, ей ви вазе, млади тетевенци! / .. / Я режете, маре, въжа на конете, / .. / Качвайте са на конете, давно [дано] избегнеме. Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 79.
3. Отделям чрез остър инструмент нещо или част от нещо, от някаква цялост, от това, с което е било свързано; отрязвам. Всеки си режеше от дивеча, каквото парче искаше и колкото искаше. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 376. Малкият Панчо .. имаше обичай да реже копчетата от дрехите на баща си. А. Каралийчев, В, 88. За афионите [маковите кутийки] тая година беше добра, случиха се сухи дни, когато ги режеха в началото на лятото. Д. Талев, ЖС, 275-276. — Кой е този Тахир? — Един богат турчин. Рязали му бяха ухото за пари. Й. Йовков, ЧКГ, 57. Двамата герои от Чаталджа .. стоят невъзмутими, режат с ножче залъци хляб и благоговейно го слагат в устата. Л. Стоянов, Х, 19. Вучо ле, вучо Димитре, / извади остра чекия / та ми главата отрежи — / турци да ми я не режат. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 35. И мнозина постилаха дрехите си по пътят. А други режеха пръчки от древесата и постилаха по пътят. Н. Рилски, НЗ (превод), 91. Ръка, що дава, не я режат. Послов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 101. // В съчет. с н о к т и. Отделям израсналата излишна част (на ноктите); изрязвам. — Първото нещо, Санчо, което ти препоръчвам, е да бъдеш чист и да си режеш ноктите, а не да ги оставяш да растат, както правят някои. Т. Нейков, ЗДК (превод), 337. Вечерта, когато си седеше [чичо Минчо] край огнището и си режеше ноктите на ръцете, аз запях песента за гората. Г. Данаилов, ДИВ, 79. — За бога! Моля те, режи си ноктите над масата. Н. Сотирова, СР (превод) [еа].
4. Прех. и непрех. Сел.-стоп. В съчет. с л о з е, л о з а. В лозарството — отстранявам чрез лозарски ножици рано напролет части от клоните на лозово насаждение, асма, за да регулирам растежа и плодородието; зарязвам, подрязвам. Каза [бае Митар] да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифонов ден. М. Георгиев, Избр. разк., 107. — Ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: .. ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, — и ще обрасне то с тръне и бодили, Библ. [еа]. Радостин отглежда лози, познанията му изненадват даже възрастните лозари. „Пръскам, режа, правя вино, ракия.“ БВ, 2006, кн. 9 [еа]. Света Богородица .. минала край Трифона, който бил в лозето си и режел. Тя го поздравила с „Помага господ“. Пол., 2009, бр. 250 [еа]. Веднъж косът го викнали да реже на лозето, а той рекъл: — Не мога, сега ще правя гнездо! Нар. прик., БНТв ІХ [еа]. — Що режеш лозе в неделя? / Дали го режеш да роди, / или го режеш да съхне? Нар. пес., Б. Ангелов и др., СИ [еа].
5. В съчет. с к о с а, о п а ш к а, г р и в а и под. Отстранявам израснала част, за да оформя (коса, опашка, грива и под.); подстригвам, стрижа. Той хвърля в ужас публиката, като си реже дългата коса и си пуска атрактивен мустак. С, 2006, бр. 4921 [еа]. Излезе Бенковски с ножици в ръката и започна от едина край да реже на чуждите коне опашките и гривите, за да се отличавали, че са бунтовнически коне! З. Стоянов, Съч. І [еа]. Догодина ще ми докарате два пъти повече коне .. Няма да им режете опашките! Не приемам коне без опашки. А. Каралийчев, ПГ, 96.
6. Убивам или наранявам някого със сабя, меч или под. остро оръжие; посичам, съсичам. Кормел трудни жени и дечица рязал с ножа си на парчета, човешка кръв пил — послъгваше и преувеличаваше слуховете за девера си тя. В. Нешков, Н, 9-10. Индже войвода и Кольо байрактар са принадлежале в числото на оние отчаяни мъже, които .. режат секиго без размишление. П. Хитов, МП, 146. Двата противника захващаха да са борат, и като грабваха ножовете си, режеха един другиго. Знан., 1875, бр. 14, 214. — Хей-й-й, селяни, обирачи ме ограбиха, колят ме, режат ме, защитете ме, помогнете ми!... — викал той, колкото си може. Л. Каравелов, Събр. съч. І, 1984 [еа]. Пушката му е мерила / вързани селяци, / сабята му е рязала / деца пеленаци. Ив. Вазов, Съч. ІV, 15. По-отсам .. измахнат мъж завивка мачка / на смърт с ръката и едвам / постенва. Рязали го вчера. К. Христов, ППож., 82.
7. Прех. и непрех. Разг. Извършвам хирургическо въздействие върху тяло с лечебна или научна цел; оперирам. Никой от нас не е опериран от нещо. По едно време на Румен щяха да му режат сливиците, но нищо не излезе... Г. Данаилов, ДИВ, 41. Линейката вече чакала. Изнесли вуйчо ми, откарали го в болницата и там той самоотвержено легнал да му режат язвата. Р. Ралин, АСт [еа]. Докторът .. ги моли да си вземе инструментите, които утре му бяха твърде необходими — да реже някакъв корем. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 145. — Имаш отравяне на кръвта, което ще тръгне нагоре по ръката и ще се разпростре по целия организъм. Ако искаш да останеш жив, ще трябва да режа. Това е единственото спасение. Ст. Вергилова, ЦП (превод) [еа]. Боравиш с писалката, както аз боравя със скалпела, все туй дали режа апандисит или киста. Ст. Гечев, ПС [еа]. — Ще си получиш резултата, когато дойдеш за аутопсията. — Като стана дума за аутопсия, кой ще реже днес? Г. Йорданов, ЧЕ (превод) [еа].
8. Разг. Изработвам със специални длета резба, художествени фигури върху дърво или кост; резбовам. Много .. надарени майстори са рязали таваните по къщите и църковните иконостаси. А. Каралийчев, НЗ, 160. Н а й д е н: — От далечни градове и села, де що се черква направи, или богат чорбаджия къща си гради, дохождат при мене, олтари и тавани да режа. Р. Стоянов, М, 20. Резбарите ще режат, дълго ще дълбаят. М. Петканова, ЦТ, 31. Той замоли майка си .. да ся учи у един дръводелец, който рязал и длъбал шарении по дръвени нечта. Й. Груев, СП (превод), 117.
9. Остар. и диал. Отбелязвам с резки върху рабош, дървена летва и под. броя, количеството на нещо, някакви сметки, броя на дни и др. — Ти, каза той [беят] на кехаята, ще вземаш по десет гроша на чифт и ще ги режеш на тоягата си. Ц. Гинчев, ГК, 302. Д е м и р: — Ти на рабош ли си рязал дните?! Гледай го ти! .. (Взема тоягата и започва да брои нарезите.) Г. Крънзов, Избр. п, 182. — Четири стават, помни хубаве — забележи той [кръчмарят] Велчу, като му напълни половницата [с вино]. — Ти ги режи там. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 149. Мина се доста време .. Колко обирници минаха, колко рабоши резаха, колко пътнини събираха. М. Георгиев, Избр. разк., 286. Нашите братия българе едно време пишеха или режеха своите сметки на робуш. СбС, 21. Кой помага, не реже на тояга. Послов., СбНУ ХХV, 12.
10. Прен. Разг. Намалявам размера на някаква парична сума или количеството на нещо; орязвам. — В железниците например .. за всеки престой режат от заплатата. Хр. Бойчев, ПП [еа]. Парите за определената ни клинична пътека свършиха — хладнокръвно ни съобщи докторът и започна да обяснява как здравната каса непрекъснато ги реже, че той истински ни съчувства, но с нищо не може да ни помогне. С, 2007, бр. 5130 [еа]. Правителството реже парите на столицата и в същото време концентрира целия си държавен апарат в София. С, 2006, бр. 4992 [еа]. Държавната администрация всяко едно правителство я реже с по десетина процента. Мон., 2007, бр. 2838 [еа]. Европейският съюз ни реже парите, ако не приключим реформите. Мон., 2006, бр. 2566 [еа].
11. Прен. Разг. Премахвам, отстранявам някого или нещо от някъде, от някаква дейност, възможност, участие и др.; изключвам. Брюксел реже от пазара и нашите лицензирани фирми, които са общо 60 за мляко и месо. С, 2006, бр. 5007 [еа]. Анкара реже Париж от военни сделки. Турция спира военните връзки с Франция. С, 2006, бр. 4982 [еа]. — Пишеш с кратки изречения, с много глаголи, действено. — Стилът ми е такъв, режа всякакви прилагателни. Кап., 2008, бр. 25 [еа]. Почти навсякъде, където пускам автобиографии, ме викат на интервю [за работа] .., но после ме режат под претекст, че им трябва човек с опит. Кап., 2008, бр. 7 [еа].
12. Разг. Премахвам, изрязвам, отстранявам част от текст, звукозапис, видеозапис. Тогавашният директор на Кинематографията ходеше по кината и режеше от филмовите ленти това, което на него не му харесва, въпреки, че то беше вече минало „през цедката“. Р. Емануилиду, КДЗ [еа]. // Информ. При текстообработка — премахвам част от текст от едно място с възможност да я преместя на друго място в текста.
13. Прен. Разг. Спирам, изключвам подаването на нещо, снабдяването с нещо, обикн. електричество, вода, съобщения и др. Хавана реже тока и водата за посолството .. Кубинските власти са спрели електричеството и водата в дипломатическата мисия. Нов., 2006, бр. 136 [еа]. Гардовете на охранителната фирма винаги придружават инкасаторите, които режат тока на нередовните платци. С, 2005, бр. 4386 [еа]. Законодателството за авторски права в интернет .. задължи доставчиците да режат достъпа на нарушителите рецидивисти. Кап., 2008, бр 39 [еа]. Ако абонатът не плати една от услугите, ще се пристъпва към санкции. Не си се издължил за парното, режат ти тока. Нов., 2007, бр. 95 [еа].
14. Прен. Разг. Ощетявам някого, като пренебрегвам способностите или постиженията му; порязвам. Какво са виновни тези деца, че .. толкова жестоко ги режат по състезанията заради мене? Илиана на девето място, Анелия на дванайсето... М. Рангелова, НР [еа]. Веднага след почивката поведохме вече с 9 точки, но след това двамата сръбски съдии започнаха да ни режат. Отсъдиха ни общо 7 неправилни заслона в срещата. Дем., 2001, бр. 268 [еа]. Босът на Славия след мача е говорил по телефона с шефа на федерацията. „Обадих му се да го питам кога ще престанат да ни режат съдиите.“ С, 2006, бр. 4964 [еа].
15. Прен. Разг. В съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Отхвърлям молба или предложение, категорично възразявам или рязко отказвам нещо на някого; отрязвам. — Ако си лъгал фашистите, собствената си власт не можеш да лъжеш! — режеше го немилостиво младият секретар. Ст. Даскалов, СЛ, 160. Има хора, за които .. се застъпват педагози, психолози, юристи, и въпреки това съдийката ги реже от предсрочно освобождаване, само защото ѝ се струва, че малко време са престояли зад решетките. Сл. Кукова и др., ДП [еа].
16. Прен. Разг. Отправям остра критика, обвинения или под. към някого. Бадев режеше жестоко всекиго, когото не харесваше, и особено хората от левицата, прогресивните елементи в литературата и изкуството. Та кого не бе „ял“ Йордан Бадев! Цв. Трифонова, ДК [еа]. Разперушинил всички! Почнал да чеше и да реже всички тия секретари, всички: вие, казва, .. не си знаете задълженията! Вие, казва, сте изменници на закона, казва! Всички начесал. Д. Подвързачов, МД (превод) [еа]. Та и Пейка малко ли му е дрънкала за тези условия! .. „Гледай да се наредиш ти, пък условията и без тебе ще ги оправят...“ — Всички като тебе ако мислят, ще станем по-долни и от кучетата! — режеше тя. Г. Караславов, СИ, 301. Усещам, че цялото ми тяло ме засърбява от страх. Никога досега не съм си имала неприятности с Кристина. Но съм я чувала как реже някои хора по телефона, така че ми е известно колко ожесточена може да бъде понякога. А. Дончева-Стаматова, СББ (превод) [еа]. — Барт — каза тя укорително. Но нямаше нужда да я реже с думи, да я дразни, или да я кара да се чувства виновна. Ив. Коларов, ПМ (превод) [еа].
17. Прен. Преминавам напряко през някакво пространство (равнина, поле, небе и др.), като го пресичам; разделям, сека. Един бял път режеше полето на две, отиваше към моста и после се губеше отвъд него. К. Константинов, СЧЗ, 76. Тежката кола се задруса по шосето, което режеше пожълтялото поле. К. Константинов, ППГ, 82. Някъде водата реже някоя нива точно по средата и човечецът дълго се почесва и умува дали да се съгласи воденичната вода да пререже нивата му. Й. Радичков, СК [еа]. Момъкът будеше с песен затвора — / питаше носи ли март синева, / режат ли пролетни птици простора? Н. Зидаров, НС, 14. Ракетни орляци ще режат тяхното небе, / танкове ще ги обсипят с огън! О. Орлинов, П, 37.
18. Прен. За кораб или друг плавателен съд — плувам бързо и оставям диря, следа по повърхността на водата след себе си; поря. Сега корабчето реже огледално гладка повърхност, в която се преливат синината на морето и есенната ръжда на крайбрежната растителност. Н. Стефанова, РП, 59. От пристанището излезе малък военен кораб .. Машините му работеха на пълни обороти, носът остро режеше вълните. П. Вежинов, ДБ, 82-83. Тя погледна надолу към морето, загледана във вълните, нежно плискащи кораба, режещ водната повърхност. Ал. Ванчев, НО (превод) [еа].
19. Непрех. Прен. За питие — щипя, раздразвам езика и лигавицата в устата при пиене. Сигурно е станала [крушовата чорба] резлива .. Чувам я баба да вика: „Реже, много сладка!“ К. Калчев, ПИЖ, 133-134. — Ха наздраве, дядо Хаджия! Ехаа! Като мед, оваджията, па реже, реже, като с нож. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 151. — Пий, юнаците пият, защо не пиеш? Реже това винце. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 67. И забради големият гювеч с комката, от който смучаше .. — Бре, че реже пък пущината, като да е хардалама, каза дядо поп. З. Стоянов, ЗБВ І, 158. — А пък вино правят дивдядовчаните .. Пиеш го, то реже на язика ти, а из очите ти искри излазят и светват на четири. Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 22-23.
20. Непрех. и прех. За студ, студен вятър и под. — предизвиквам, причинявам неприятно болезнено усещане в резултат на силно охлаждане на тялото. На софрата бащата започна да разказва: — Задухал е един вятър откъм Балкана, реже и бръсне. Нощес ще вие фъртуната. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 50. — Не е силен вятърът, ама реже! — каза някой горчиво. П. Вежинов, ЗЧР, 224. Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха .. Наближаваше да се мръкне, вятърът режеше сѐ по-остро. Ив. Вазов, Съч. VІ, 131. В стаята влезе възрастен селянин с прихлупен над ушите калпак. — Тю бре, реже, реже студът! Добър вечер. Д. Марчевски, ДВ, 42. Гърбовете им са изтръпнали и чистият въздух реже гърлата, сякаш не гълтат въздух, а вино, замръзнало на червен лед. Л. Михайлова, Ж, 112. Студено, дявол да го вземе! / Студът те реже като ножици! Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 92. От време на време поривистият вятър .. режеше лицето му, засипваше го с парцали сняг, раздърпваше като корабно платно яката на шинела. К. Константинов, П (превод) [еа].
21. Прен. За болка — усещам се в определена част от тялото. Ръкавът му бе тъмен от кръв. — Петко, ти си първият ранен юнак в нашата чета. Макар че болката режеше ръката му, младежът се усмихна. К. Константинова, НДД, 128. Ужасна болка стягаше черепа му и режеше като с трион тила и слепоочията. Отвори очи, погледът му попадна сред същинска бялнала се пещ. Д. Дамянова, ГМ (превод) [еа]. Остри бодежи режеха очите му. Вън беше студено. М. Грубешлиева, ПП, 232. В кои ли пясъци глава да подслоня? / И тая болка, режеща гърба, не е ли / от счупени криле, в далечен сън летели? К. Кадийски, ЕМК [еа]. // Прен. Разг. За част от тялото — боля с остра, силна болка. Хълбокът ме реже, раменете болят, в гърдите имам задух, а ставите пукат? По-добре бързо ме излекувайте. Дар, 2006, бр. 14 [еа]. — Вържи си, Недо, главата, / да та главата не боли, / да си та сърце не реже. Нар. пес., СбНУ ХLІІ, 80.
22. Прен. За силен звук, глас и под. — звуча силно и произвеждам рязко, неприятно слухово усещане. Колко търпение е необходимо, за да издържиш, ако ухото реже звук на развалена цигулка, по която немилостиво търка неопитна ръка. М. Николов, Избр. пр [еа]. Жабите отведнъж започват своите оглушителни и тържествени концерти. Крясъците им режат неспирно въздуха. Ем. Станев, ЯГ, 70. Отвън долитеше скрибуцането на трамвайните коли, режеше въздуха тревожният писък на сигналите им. А. Гуляшки, Л, 419. Тропотът и виковете [на затворниците] откъм килиите режеха като с трион слуха му [на главния прокурор]. Г. Караславов, Т, 117. — Случи се страшно нещо ... ужасно! Ужасно... Опита се да не мисли, но слухът му режеше мъчителен вик — нейният вик. Г. Райчев, ЗК, 58. — Не е смешно! Ума ли си загуби в Речен пад? Гласът ѝ направо режеше. В. Русинов, ВМ (превод) [еа].
23. Прен. За силна светлина, блясък и под. — смущавам, дразня зрителното възприемане и предизвиквам неприятно усещане. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Й. Йовков, Разк. І, 195. Слънцето е покрило сякаш цялото небе. По гребените на вълните играят едри люспи светлина, която реже очите. Св. Минков, ДА, 43. Затваряш клепачите си, защото слънчевите отблясъци режат зениците, но .. гледката е дивна. Й. Вълчев, СКН, 280. Облицованата в бели порцеланови плочки баня блестеше от силната електрическа светлина, която просто режеше очите му. П. Вежинов, СО, 142-143. Чехлите на Бейтула бей потъваха в скъпите персийски килим, златото по кованите свещници режеше очите му. М. Марчевски, П, 38.
24. Диал. Разпределям, определям размера на данък, такса и под., които някой трябва да плаща. А дотрябваше ли нещо .. или даването да режат, .. се и дяда Славча ще викат. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 6. На всеки пампор по една жълтица общински налог ще режем. Цялата нощ .. съм мислил кого да сложа да прибира парите. А. Каралийчев, ПГ, 136. От завист за имане Тодору режат по-голям данък, и той .. вероломно отравя виновника на това. Ал. Теодоров-Балан, БЛ [еа]. Прочули са се, прочули / двамина бракя близнаци. / .. / На цар се не покоряват, / .. / мерия не са плащали, / арач [харач] не са им резали. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 169. Събрали ми се, набрали / кметове и чорбаджии, / тежка вергия да режат, / да режат още да пишат. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ 5, 98. Писали са, рязали са / вергията и десятука, / кому двеста, кому триста, / на ковач Иван четиристотин. Нар. пес., СбВСт, 600.
25. Прен. Диал. С отриц. н е или във въпр. изр. Зачитам, почитам, имам за нещо някого; бръсна, хая (Н. Геров, РБЯ). — Кой те реже? Н. Геров, РБЯ 5, 98. режа се страд. У нас хлябът не се режеше, ами се чупеше на коматчета. Т. Влайков, Съч. ІІ, 204. Не се ли грижи [трактористът] за техниката си, отидат ли повече пари за ремонт .. — горницата му се реже от заплатата. Б. Обретенов, С, 163. Опеченият пандишпан се реже на парчета, като изстине. Вл. Зарков, МК (превод) [еа].
◊ Късо (бързо) го (я) режи. Разг. 1. Действай веднага, не отлагай, не протакай. — Трябва да се помисли. — Късо го режи. Тук много мислене не иска. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 133. 2. Говори кратко и за най-същественото. — И бързо да я режеш, да не философствувате там много-много с писаря и със съветниците. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 113. Не съм рязал от ухото на някого. Разг. Не познавам добре някого, неговия характер и навици. Изпаднал на колибата при предателя Въля, който го издал втори път. — Че как да го не познаеш? — попитах аз. — Па не съм му рязал от ухото — каза той. З. Стоянов, Съч. І [еа]. Режа главата на някого. Разг. Уволнявам, наказвам с отстраняване някого. Режа глави. Разг. За ръководител на институция, предприятие, партия и под. — прилагам в ръководната си дейност наказания и уволнения. Не съм дошъл във Варна, за да режа глави и да правя служебни ръководства. В партията трябва да работят хора, ползващи се с доверие и авторитет. Дем., 2001, бр. 163 [еа]. Мнозина се страхуват, че ще бъдат уволнени от новия директор.„Не режа глави. За мен е важно да се запозная с резултатите от проверката. На тази база може да настъпят още кадрови промени.“ С, 2005, бр. 4651 [еа]. Режа за бяс някого. Разг. Строго порицавам, разобличавам. — Бачо Стоене, .. Попчето се страшно заканя .. Щял биле да те тикне и в затвора .. — Ти гледа ли снощи как ги рязах за бяс. И сега ида за туй, ама де ги — страх ги е да се вестнат насам. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 226-227. Силните от него се бояха: / Сами, с очите си видели бяха, / как обуздава той онез, / що прекаляваха, как реже ги за бяс. К. Христов, ЧБ, 42. Режа зазъбица някому. Диал. Остро и рязко критикувам някого, укорявам го, карам му се. Василев .. още не се е отбил в клуба и затуй Игнат се вече заканва някой път да му реже зазъбица, като му припомни някогашния му социализъм. Режа изкъсо (късо, накъсо). Разг. Говоря кратко и за най-същественото. Господин Трион започна със заобикалки и аз го срязах да реже късо, че нямам време. — Какво имам ли .. кашлица, задух, ишиас и слабо сърце. Г. Краев, СК, 41. — Изслушай ме човешки, Янаки... Ще режа накъсо: ти си лежал в затвора с Янко Янев, сега той е директор на градския театър. Само две-три думи да му кажеш... М. Грубешлиева, ГР, 100. — И тъй — що е карнавал, другари?.. — Не може ли без историческа част... Режи по-късо бе, брат! П. Незнакомов, СМ, 49. Режа <и> косъм<а>. Разг. За нож, сабя, меч и под. — много съм остър. Ножът ми е дълъг половин метър. В Самоводене ходя да го точа, за да реже и косъма. А. Каралийчев, НЗ, 220. Режа като <с> нож (бръснач). Разг. 1. Говоря рязко, остро. 2. Говоря умно, остроумно, духовито. 3. За думи — звуча рязко, остро. Затова Хюсеин се държеше с нескрито високомерие, думите му режеха като бръснач. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 86. Режа квитанцията (квитанциите) някому. Разг. 1. Отказвам рязко и категорично някому нещо. — Абе ти луд ли си да говориш така за началството! .. То лишава от премия тези шофьори, дето надписват. Значи, реже им квитанцията. Сп. Йончев, ШД, 23. 2. Отказвам да поддържам повече отношения с някого. Режа клона, на който седя (стоя, съм седнал). Разг. Постъпвам противно на личните си интереси, сам ставам причина да изпадна в неизгодно положение. Отделният инвеститор да забави темпото на строителство в разгара на сезона, за да не реже клона, на който седи. Кап., 2004, бр. 20 [еа]. Режа колача на нещо. Диал. Свършвам нещо, прекарвам нещо. Режа направо. Разг. Казвам нещо без заобикалки или деликатност, напълно откровено и точно. Той изведнъж почна да реже направо: — Срамота, другари! Позор за нашата гара! М. Марчевски, П, 256. Срещнах един бригадир и го помолих да ми обясни какво значи думата „кестерме“. — Кестерме ли? — започна той — тя е дълга и широка. — Режи направо!. ВН, 1961, бр. 2970, 4. Режа под езика на някого. Разг. 1. Карам се много, мъмря строго някого, наказвам някого за нещо. — Ще си отваряте очите на четири — .. Ха стане нещо, да му правите сметката. Околийският началник ще реже под езика ни на всички! Кр. Григоров, ОНУ, 136. 2. Измъчвам някого, за да признае нещо. Режа под лъжичката някого. Разг. Засягам, обиждам силно някого с язвителни, оскърбителни, обидни думи. Тя като се разядоса, не вика, не кряска, няма такива простотии! Тихо си приказва, кротко, но та реже под лъжичката. Н. Хайтов, ДР, 58. Режа си главата. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз ч е, а к о. Напълно съм уверен в достоверността на нещо, съвсем съм сигурен, че нещо ще стане, че е така (с оглед на изказаното твърдение в подчиненото изречение). — Ще погледне с добро око на женитбата ти, ако старият Бивак се съгласи да даде като зестра лозето си. .. — Кюрето намина тези дни тук. Режа си главата, ако не са се наговорили с оня Бивак. Г. Куфов, К (превод) [еа]. Днес не сме продали нищо. Просто няма хора, ако влезе някой през следващия половин час, си режа главата. Кап., 2005, бр. 51 [еа]. Режат като кучешки зъби. Диал. За ножици — лошо режат. Рибата в реката, те ѝ режат лука. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. С нож да я (го) режеш. Разг. За нещо с качество в най-висока степен, абсолютно, напр. много гъсто, много плътно, много наситено. Виктор отиде до вратата, слезе на стъпенката и рече: — Ама че мъгла, с нож да я режеш. Нищо не виждам. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Тъмнината бе толкова гъста, че с нож да я режеш. Пълният мрак на пещера. Ел. Павлова, ЦП [еа]. На пресконференцията Веско пристъпи в такава дълбока тишина, че, както се казва, с нож да я режеш. С, 2006, бр. 4944 [еа]. Киселата миризма на евтино италианско вино, която ме лъхна, бе толкова гъста, че с нож да я режеш. Ж. Георгиева, ГУ (превод) [еа]. Умът (акълът, пипето) ми реже <като бръснач>. Разг.; Умът ми реже като брич. Диал. Много съм умен и съобразителен, имам остър, бърз ум. Скобелчо е в четвърто отделение. Умът му реже като бръснач. Ив. Вазов, Съч. ХІХ, 14. Умът ѝ реже като брич — мисли си Велко .. Учителката го подтикваше да размишлява. Д. Талев, И, 244. Вярно е .. Пранговият Гого е опърничав, но пипето му реже, това никой не може да го отрече. Г. Караславов, ОХ ІV, 255.
— Друга (остар. и диал.) форма: р я̀ ж а.