РЀЖЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от режа като прил. 1. Който е предназначен да служи за рязане. Цветните и черните метали се нарязват в стругарския цех с по-тънки режещи инструменти. ВН, 1961, бр. 2967, 2. Режещите части на косачката се привеждат в действие от двигател с вътрешно горене. ВН, 1958, бр. 2069, 4. Режещи оръдия на труда.
2. Прен. За студен вятър и под. — който е много силен и може да причини измръзване; резлив, пронизващ. Ден и нощ брули остър, направо режещ вятър. К. Странджев, ЖБ, 48. Духаше студен, режещ вятър, макар и пообуздан тук, в глухата гора. Д. Фучеджиев, Р, 240.
3. Прен. За болка и под. — който е много силен, непоносим и предизвиква усещане като при нараняване от остър предмет; резлив, пронизващ. Всичко в нея .. се разпъваше до скъсване, болките бяха режещи и Росица ужасена стенеше: „Майчице, умирам...“ В. Андреев, ПР, 50. Най-характерното за ишиаса е болката .. Болките са остри, стрелкащи, режещи, понякога непоносими. ВН, 1961, бр. 2909, 4.
4. Прен. За звук или светлина — който е силен и неприятен и силно дразни слуха или зрението; рязък, резлив. През счупеното прозорче долиташе режещият крясък на жабите. К. Калчев, ЖП, 128. Светлината изведнъж заля моряците — неприятна, режеща, нахална светлина, която събуди тревогата и разсече сънените, подпухнали лица. Е. Кузманов, ЧДБ, 84.