РЀЗБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Изк. Който се отнася до резба (в 1 знач.). Малката рибка в устата на голямата е традиционна за овчарското резбено изкуство фигура. Н. Хайтов, ШГ, 34.
2. Разг. Резбован (в 1 знач.); резбов. Тази стая беше постлана с най-старинните губери, .. с резбен одър, със старинни свещници. Й. Вълчев, СКН, 255. Преди около двеста години е била строена първата църква на скита .. А тези резбени двери, в които майсторът е оставил душата си, са от 1794 година. В. Барух, С, 82-83. От средата на украсения резбен таван се спуска голям стъклен фенер. П. Теофилов, К, 67. Резбени долапи.