РЀЗЕН, мн. -и, след числ. -а, м. 1. Отрязана част с различна форма, къс от нещо цяло, напр. хляб, месо, плод, зеленчук и др. Тя натискаше хляба на гърдите си и с дългия нож ми отрязваше голям дебел резен. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 7. Понякога другоселецът .. разрязваше някоя диня и ни показваше кървавочервения резен. Кр. Григоров, ОНУ, 75. След малко тя се върна с голям резен розово свинско месо. Г. Караславов, ОХ, 415. Хазяите им се оказаха добри и кротки селяни .. Понякога им отделяха от своята храна — тънки резени сланина или шунка. П. Вежинов, ЗЧР, 39. — Здрасти! Ядеш ли? Емил продължаваше да яде, като на всеки залък хляб слагаше и по един резен домат. Д. Ангелов, ЖС, 104. Резен пастърма. Резен луканка. Резен от пъпеш. Резен краставица. Резен ябълка. // Стесн. Отрязан плосък къс от хляб; филия. Тя сложи на масата няколко резена хляб. Д. Немиров, Д № 9, 44. — Калине, отрежи ми резен хляб!... Кино, посоли ми го с червена сол и миродия. К. Петканов, МЗК, 220. ● Обр. Едничък само лунният резен проникваше между високите дървета, които си мятаха сенките навред и мълчаливо докосваха звездното небе. Ст. Станчев, НР, 97. Страниците подсказват, но не изчерпват: и най-скромният резен живот е неизчерпаем. Б. Болгар, ОП, 8.
2. Прен. Част от нещо, очертана с линии; сектор, пояс. Цялото земно кълбо се разделя на 24 резена, като всеки резен има по 15 градуса. Г. Томалевски, АН, 124. Къдрокосо момиченце тичаше подир една голяма топка на червени и бели резени, която отскачаше от него при всяко докосване. Ем. Манов, БГ, 75-76.
— Друга (диал.) форма: р ѐ з а н.