РЀЗЕНКИ мн., ед. (рядко) рѐзенка ж. Множество малки късове от нещо, получени чрез нарязване; резанки, резенчета. Поднесоха голяма купа с питие: някаква смес от бяло вино, шампанско, коняк и резенки от ананас. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 299. Всичко, което получаваха затворниците отвън, се делеше по равно .. Самият аз бях получавал ту бучка захар, ту няколко тънки резенки луканка или суджук. П. Вежинов, ЗНН, 31. Камфоровото дърво .. го насичаха на тънки резенки и дестилираха, както се дестилира с вода цветът на розите. ПН, 1932, кн. 4, 63. — На доктор ходихме с моята дружина! — кимна Гана към кравите. — Пък Тончо го оставих резенки да докара, че в ровника няма нищо вече. Ст. Даскалов, СЛ, 350.
◊ Лимонови резенки. Лимонови резанки. Вид желирани бонбони с форма на резенчета; резанки. В душата ми, сякаш лимонова резенка, / сладък и кисел, топи се денят. Е. Ламбрева, СКС [еа].