РЕЗЀРВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до резерв и резерва; запасен. При свалянето на резервната гума митничарите веднага усещат, че тя е необичайно тежка. В. Робов, ПСВ, 34. Резервно жило имаш ли? — Не. — Дай малко тел и едни клещи. Д. Цончев, ЛВ, 29. — Созополци счупиха гребло .. — Не е голяма загуба, ей сега ще го сменят .. — Нямат резервни гребла. В. Райков, ПВ, 118. — Станцията не е снабдена с ремонтни машини. Няма резервни части. А. Гуляшки, МТС, 155. Резервен ключ за автомобил. Резервен парашут. Резервен жилищен фонд. Резервен полк. Резервен капитал. Резервна рота. Резервно колело за велосипед. Резервни играчи. Резервни хранителни продукти. Резервни горива.

2. В който се съхраняват резерви (в 1 знач.), където има резерви. Резервен склад.

3. Който е предназначен за резерви (в З и 4 знач.). Вратарят .. ще остане на резервната скамейка до края на есенния сезон. Д, 2004, бр. 239 [еа]. Резервни места за кандидат-студенти.


Източник: Речник на българския език (онлайн)