РЕЗЕРВЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от резервирам и от резервирам се като прил. 1. Който е осигурен да се ползва от някого чрез предварителна заявка или предплащане; запазен. Двама от охраната ни спряха на входа. — Имате ли резервирана маса? — Запита единия. Н. Орешаров, ББ [еа]. — Като пристигнеш в Лондон, вече ще мога да те уведомя. В хотел „Четирите сезона“ има резервирана стая. Вл. Германов, П (превод) [еа]. В един от моловете в София в подземния паркинг .. имаме резервирано място. И когато отидем, то ни чака празно. Тема, 2008, бр. 45 [еа]. Резервирани изложбени площи. // Който е запазен да се използва по определен начин. Монополът на държавата върху резервирания сектор на пощенските услуги трябваше да отпадне до края на 2008 г. ГВ, 2008, бр. 29 [еа].
2. Който проявява сдържаност, поради наличие на съмнения, възражения, опасения, особени възгледи и под.; скептичен. Аз преживях яда на сър Хю в британското посолство .. Следователно аз знаех какво ставаше в главата му, докато външно той оставаше резервиран джентълмен. Г. Йосифов, АБЦ (превод) [еа]. Рон обикаля света в личния си реактивен самолет .. Онези, които го срещат за пръв път, често го намират за резервиран и затворен човек. Банк., 2006, бр. 12 [еа].
3. Който съдържа или изразява сдържаност, породена от съмнения, възражения, опасения и под. Типични символисти .. в онова време са Траянов, Емануил Попдимитров, Л. Стоянов и др. Яворов .. има към тях резервирано отношение. ЛФ, 1958, бр. 11, 2. Отношенията между тях са доста хладни и обикновено се изчерпват с размяната на резервиран поздрав. Б. Райнов, УКС [еа]. Забавното съзвучие на техните имена не оправдаваше техния резервиран маниер и техния замислен и премерен начин на говорене. ВИС, 2007, кн. З [еа]. Резервиран тон.