РЕЗЕРВЍСТ м. Воен. Служил в армията войник, сержант или офицер, който е зачислен към резерва (в З знач.), който може да бъде мобилизиран при необходимост. Когато подириха Вълка за войската, той се скри на потона [тавана] в сламника .. Бабо Видо, повикай Вълка да върви за града, той е резервист. Ив. Вазов, Съч. VІ, 113. От Сърбия се получават тревожни известия. В Пирот са изпратени припаси и топове, в Нишкий окръг са повикани на оръжие резервистите. СбЦГМГ, 248. Набоков в това време устройваше нещо като временно правителство. Сетне той замина за Анхиало, за да вдига резервисти. С. Радев, ССБ ІІ, 417. В другите европейски държави цялата войска са съставлява от две почти равни полвини от солдати действующи и резервисти. НБ, 1877, бр. 74, 288. Развитието на системата на резерва и подготовката на резервистите е един от проблемите, които са били поставени в оценката на НАТО. Дем., 2001, бр. 74 [еа].
— От фр. réserviste прeз рус. рeзeрвист.