РЕЗЀЦ1, мн. -зцѝ, след числ. -зѐца, м. 1. Режещата остра част на инструмент или хладно оръжие (нож, брадва, сърп, сабя, меч, кама и др.); острие. Той прокара пръст по ножа, като че ли искаше да опита дали резецът е достатъчно остър. Д. Кисьов, Щ, 369. Приготвил съм ти онова, мъничкото секирче. Донко го е изклепал, източил му е резеца и реже като бръснач. Кр. Григоров, ТК, 12. Сърповете, закачени на водника, лъщяха като сребро. Той прекара леко палец по резеца на един. Кр. Григоров, Н, 34. Подава брадвата .. оглежда разкривения резец и му домъчнява. Ст. Сивриев, ЗСБ, 18-19. Титанът се обработваше трудно. Ножовете на струга трябваше често да се сменят. Резците им се чупеха. Д. Янакиев, Х, 73.
2. Спец. Стоманен режещ инструмент с плосък, остър преден край и дръжка, използван за дълбаене и рязане по дърво, камък, метал и др.; длето. После майсторът взимаше малко тъничко длетце или резец и набраздяваше по него кръгчета. Така нагиздено цигарето беше готово. Д. Спространов, С, 64. Засуетих се из собата, препъвах се в каменоделски резци и чукове, за които тогава не знаех защо са там. П. Спасов, ГЛЗЗ, 64. Резецът на незнайния майстор е дълбал с години върху мъртвия метал, за да го одухотвори в цялостно художествено творение. Ст. Грудев, АБ, 26. Метални изделия, изработени с резец, могат да бъдат намерени в съкровищниците на египетските фараони. ВН, 1961, бр. 2961, 4. // Инструмент с тънък, остър режещ връх. Той [диамантът] се употребява за направа на бургии за пробиване на твърди скали, диамантови резци, свредли. К, 1963, кн. 3, 29. Постигнах висока скорост на рязане на метала чрез усъвършенствуване на струговете. Освен това използувам резци своя конструкция. ВН, 1952, бр. 1526, 1. При стереозапис единият сигнал се записва като резецът трепти хоризонтално, а вторият сигнал се записва, като резецът трепти вертикално. НТМ, 1961, кн. 10, 17. От тях [диамантените кристали] се правят резци за обработване на машинни детайли от цветни метали и уреди за рязане на стъкло. В. Цокова, ВС, 26. Марин поставя на патронника едно кръгло парче желязо .., нагласява ножа и натиска червения бутон. Равномерно започва да се върти патронникът под стоманения резец. А. Гуляшки, МТС, 314. // Дисков нож, закрепен на ос с дръжка, използван за рязане на платове, кожи, в сладкарството и др. Друго средство за очертаване на кройките е резецът. Употребява се при очертаване на кройки. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 19. Калъпът се поставя върху масата. С гладък резец се очертават ръбовете по контурите на форта. К. Раковски и др., ТГОИ, 198.
3. Обикн. мн. Анат. Преден зъб с плоска форма при човека и някои животни, който служи за отхапване, прегризване. Петър Стаменов дойде, седна до леглото и като откриваше едрите си резци в усмивка, заговори за предстоящия пленум. Р. Михайлов, ПН, 203. Той се засмя. Домна забеляза, че двата му горни резеца са малко хлътнали. Б. Болгар, Б, 17. Изваденият му още отдавна преден резец го загрозяваше и състаряваше някак, но той не поставяше изкуствен. Ст. Даскалов, СЛ, 85. Катеричката е гризач и резците ѝ действуват като длето. П. Петков, СП, 11. Свиня, има няколко зъби резци и кътници. Д. Мутев, ЕИ, 43.
РЕЗЀЦ2, мн. -зцѝ, м. Майстор резбар. Скулптурите очароваха с майсторството на резеца. Т. Кюранов, АП, 108. С грижа е нарязал изкусен резец смарагди, рубини, сапфири. Н. Райнов, КЦ, 122. От черница и орех е разкошният таван. / Три майстори резци с длета са го дълбали / и други два по тях са четката въртяли. П. П. Славейков, БСб, 1897, кн. 2, 120.
РЕЗЀЦ3, мн. -зцѝ, м. Остар. и диал. Резе. — Ще рисуваш по немските щампи. Сега аз ще ти покажа какви щампи имаме. Но най-напред стани и сложи резеца на вратата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 58. Татко дръпна резеца и вратата остро и късо поскръцна. П. Михайлов, МП, 49.