РЕЗИГНЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Примирявам се с нещо нежелано, тъжно. Не виждах никакъв изход за България — разбит кораб, оставен на капризите на вълните .. Аз ходех често при офицерите от трета дружина .., които тълкуваха, философствуваха и резигнираха. М. Кремен, Б, 167. Нека се обърнем към тълкуването на подобен феномен от Киркегор: „Аз мога със собствената си сила да резигнирам по отношение на всичко и да намеря тогава мир и спокойствие в болката, мога да се подчиня на всичко“. ЛМ, 1999, кн. 1 [еа]. Далчев .. няма да повярва никога, че когато човек се отказва от себе си и резигнира, ще има живот, по-различен от живота, какъвто е бил винаги. А. Вачева и др., КК ІІІ [еа].