РЕЗИДЀНТ м. 1. Дипл. Дипломатически представител на една държава в чужда държава с ранг по-нисък от посланик. В заговора са посветени и американският консул .. и английският резидент в Москва. Ударът е предвиден за началото на септември. Нов., 2006, бр. 151 [еа]. // Административен представител на фирма, предприятие и под. в чужда държава. Всяка година по няколко месеца прекарвах в България като резидент на някое полско туристическо бюро. Мак., 1999, бр. 2 [еа].
2. Дипл. Дипломатически представител на дадена държава при правителството на подчинена от нея държава. Като потвърди формално уважението към суверенитета на бея [на Тунис] този договор .. поставил редом с него генерален резидент, за да го контролира. П. Цолов, Т, 32. Всички големи градове са обкръжени с танкове, пехотни и моторизирани части. Френският резидент в Алжир е заявил, че това били само предпазни мерки, за да се предотврати избухването на безредици между колониалистите и алжирското население. ВН, 1961, бр. 3063, 3.
3. Ръководен служител на разузнаването на една държава в чужда държава. Всички те бяха достолепни мъже и истински разузнавачи, готови незабавно да сложат едно рамо на своя събрат, без да съгласуват предварително колегиалния жест със своя резидент. Б. Чуков, РО, 12.
4. Лице, което живее в чужда страна. Живее в чужбина от близо 20 години. В Щатите е резидент със зелена карта. Тема, 2008, бр. 2, 14.
— От лат. residens, -entis ‘седящ, пребиваващ’ през нем. Resident или рус. резидент. — В-к Стара планина, 1876.