РЕЗИДЀНЦИЯ ж. 1. Адм. Представителна сграда, дворец или комплекс от сгради, където живее, постоянно пребивава държавен глава, висш държавен или дипломатически служител. Ние влязохме свободно в Белия дом — резиденцията на президентите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 57. — Към Храдчани! — чуваха се подканващи викове. Множеството се понесе към резиденцията на президента. В. Геновска, ПЮФ, 77. Над къщата, дето се спря [Бенковски], издигна голямото панагюрско знаме. Като че беше резиденция на законен владетел. Л. Стоянов, Б, 99. Резиденция „Бояна“. Резиденция „Евксиноград“. Лятна резиденция. // Остар. Град, столица, където пребивава държавен глава. Диоклетиан избрал за своя резиденция малоазиатския град Никомедия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 284-285. Но Светослав не го послуша и отплува на кораби за Киев, неговата резиденция. Т. Шишков, ИБН, 173. // Сграда, дворец, където постоянно пребивава висш религиозен или политически деец. Резиденция на патриарха. // Разш. Сграда, дворец на високопоставено, влиятелно или много богато лице. Банки е било турски чифлик. В това разпределение на резиденциите на турските землевладелци решителна роля са играли именно баните. П. Делирадев, В, 147. Тръгнахме. Сам-там фърлям разсеяни погледи към прекрасните летни резиденции на парижаните. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 28. В околностите на Бейрут са разкошните дворци и летни резиденции на френските търговци, на американските крале на долара. ВН, 1958, бр. 2126, 4.

2. Ирон. Място или сграда, където някой или нещо пребивава. — Ей тука му е резиденцията! .. през пролуките [на боровете] се мяркаше като хралупа някаква къщурка. Ст. Даскалов, ЕС, 175-176. — Тук пише: „Пейката запазена за Петручио!“ А Петручио, това съм аз. И това е моята лятна резиденция. Ал. Бабек, МЕ, 96. Резиденцията на лисиците беше .. Танова могила, гдето ноще лаяха на глутници по месечината. Ц. Гинчев, ГК, 145.

◊ Правителствена резиденция. Сграда за официални срещи и заседания на правителството, държавни органи, за дипломатически приеми и под.

— От фр. résidence.


Източник: Речник на българския език (онлайн)