РЕЗИЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Разг. Поставям някого в положение да се срамува от нещо недостойно, накърнявам честта и достойнството му; излагам, злепоставям, посрамвам. Скандалът стана достояние на цялото Търново. Марина се прибра не на себе си, обляна в сълзи .. На всичко отгоре старата Старирадева беше се нахвърлила върху „хубостницата, която резили сина ѝ“. Ем Станев, ТЦ, 88. Григор тичаше, за да избяга от Яна, а тя — за да го настигне. Той спря. Ядосан от Яна, която го резили пред хората с писъците си. Т. Монов, СЧ, 9. резиля се страд. и взаим.
РЕЗИЛЯ̀ СЕ несв., непрех. Разг. Поставям се в срамно, недостойно положение чрез някаква постъпка или проява; излагам се, злепоставям се, посрамвам се. — Мене ме налягаше да си прибера куфара и да си ида в къщи на топло... Ама удържах, не бива да се резили човек на стари години! Др. Асенов, СВ, 91.