РЕЗИСТЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Обикн. с предл. к ъ м. Устойчив, невлияещ се от въздействието на нещо. В резултат на широкото приложение на антибиотиците редица микроби се приспособяват към тях и стават нечувствителни или .. резистентни към антибиотиците. Хр. Одисеев, ТН, 75. Всички закаляващи мероприятия не само няма да простудят децата, но ще ги направят резистентни към простудата. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 143.
— От англ. resistant или фр. resistant.