РЕЗИСТЀНТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Обикн. с предл. к ъ м. 1. Мед. Устойчивост, издръжливост, съпротивителна способност на организъм срещу определени заболявания; резистенция. Женшенът има лечебни и общооздравителни свойства, в основата на които стои повишаването на резистентността на организма към вредни въздействия. ПВ, 2004, бр. 28 [еа]. Флуорът влияе положително върху зъбния емайл, като създава максимална резистентност към развитие на кариес. Леч., 2008, бр. 18 [еа].
2. Мед. Устойчивост, невъзприемчивост на микроби спрямо въздействието на някои лекарства като антибиотици и др.; резистенция. Употребата на антибиотици в болниците у нас .. все още не е довела да повишена резистентност на щамовете към лекарства. Нов., 2007, бр. 101 [еа]. Честото и безконтролно приемане на антибиотици доведе до резистентност на микроорганизмите към голяма част от тях. Кеш, 2002, бр. 8 [еа].
3. Разш. Книж. Устойчивост, невъзприемчивост на нещо спрямо определени въздействия. Разпространените в градовете сглобяеми (панелни) сгради притежават по-висока резистентност на сеизмични въздействия. ИА, 2005, кн. 2 [еа]. Самата съдебна система демонстрира резистентност към всякакви еволюционни реконструкции, с което прави конституционните промени направо неизбежни. Кап., 2005, бр. 47 [еа].